Когато реших да издам дебютната си книга „Виж ми статуса“, знаех, че изборът на печатница и тиражът ще бъдат мъка.
Защото за мен книгата не е просто купчина листове с мастило, дето пращаш файла и някой някъде ти го печата като некролог. За мен книгата е изживяване - хартията, твърдостта на корицата, мирисът на мастилото, довършителните детайли, дребните неща, които или те кефят, или ти скапват цялото удоволствие.
Преди да стигна до правилните хора, минах през класическия български издателски бълбоч. Въртяха ме като геврек на сергия - обещания до безкрай, условия до безумие и отношение, все едно аз работя за тях и аз съм им длъжен.
Едните изчезваха за по седмица, после се оправдаваха, че били много заети. Другите излязоха в тримесечна лятна ваканция. Популярно издателство ми каза, че трябва да чакам минимум три месеца за някакво одобрение, но да имам предвид, че ако евентуално не ме одобрят - няма да ме информират.
Прекрасно. Българският издателски дзен - чакаш, надяваш се и ако те отрежат, разбираш по тишината.
После започна ровенето по фейсбук групи и сайтове. Калкулатори, по-сложни от данъчна декларация, а накрая - „изненада“, още едни 1000 лева отгоре, ей така. Печатници, които се държаха така, все едно не аз им възлагам работа, а те ми правят житейска милост. Кулминацията беше един бенгалски тигър, който ми поиска 1500 лева само за „графичен дизайн“.
И още много. Няма да ви занимавам с цялата менажерия.
А това, което исках аз, беше просто - книжка с малък тираж. Това не е някаква велика литература, нито претенция за безсмъртие. Личен проект е. Собствена краста, финансирана от джоба ми. Не за печалба, не за слава, не за да ставам известен. Опазил ме Господ.
Правя го за кеф. За спомен. И за приятелите, които с години ме ръчкаха да събера нещата си на хартия.
Половината книги още преди печат бяха предвидени за подарък - приятели, читалища, библиотеки, НПО-та. Важното беше книгата да стигне до хората, а не да мухлясва в някакъв облак.
Накрая ми прегоряха бушоните. Последните хора, с които успях да се свържа по телефона и които уж щяха да ме издават, удариха супер джакпота. Сипах им с двете шепи на хасковски диалект - така, както само димитровградчанин може.
След това затворих телефона, запретнах ръкави и направих предпечата сам. Плюс този сайт. От кораба. Със смотан корабен интернет, който едва зарежда мейл.
Толкова ми беше писнало, че бях на косъм да зарежа всичко.
И точно тогава се сетих за един приятел, който ме свърза с Иван Христов от Select Print - в Хасково, до родния ми Димитровград.
И тук вече историята се обърна.
Ванката влезе като пич от първата минута. Спокоен, търпелив, отдаден. Пое книгата присърце и направи всичко, което исках. Без празни обещания, без „няма как“, без ghost-ване, без да си изключва телефона като деветокласничка, която е сгафила. Всичко беше професионално, в срок и с отношение.
Резултатът?
Книга, която изглежда по-добре от доста „сериозни“ издателски издания. Нямаше скрити такси, нямаше измислени клаузи, нямаше извиване на ръце. Имаше чиста работа, постоянна комуникация и внимание към всеки детайл.
И затова пиша този пост.
„Виж ми статуса“ беше на косъм да умре в българската блатна бюрокрация. Оцеля заради Иван и Select Print.
Та, ако търсите печатница - знайте, че в Хасково има хора, които няма просто да ви отпечатат книгата. Ще приемат проекта ви като своя лична кауза, няма да ви свалят кожата и няма да ви скъсат нервите.
Аз лично препоръчвам Select Print с две ръце.
И с един среден пръст за всички останали тарикати.
0 Коментара